Все по-малко араби са религиозни заради лидерите си
Все повече хора в Арабския свят декларират, че са по-малко религиозни, сочи проучване на мненията на 25 000 души в 10 страни и Палестинската автономност в Израел, представено от " Гардиън " и Би Би Си. Арабската редакция на Би Би Си и изследователската мрежа Arab Barometer от университета в Принстън изясняват, че съгласно изследването се следи и спад в доверието към религиозни водачи за няколко години в Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Сирия, Ливан, Ирак и Йемен. Единственото изключение е последната страна. Делът на определящите се като " нерелигиозни " е 13% в интервала 2018–2019 година (когато са задавани въпросите) при 8 на 100 в интервала 2013–2014 година Сред хората на възраст под 30 години този дял е още по-висок - 18 на сто при 11% при предходната анкета.
Едва 12% от жителите им имат позитивни възгледи за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, а 28 на 100 имат такива за съветския му сътрудник Владимир Путин. Според изследването най-вече благосклонности печели турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган (51%), не престават създателите. Поне 60 на 100 от респондентите в 8 от 11 страни считат, че насилието против Америка е логически отговор след намесата на Съединени американски щати в района. В Ливан, измежду палестинците и в Йемен делът на далите отговор по този метод е максимален - и в трите случая надвишава 75 на 100.
Повод за безпокойствие е и политическата обстановка в огромна част от страните. Жителите на Алжир, Ирак, Йордания, Либия и Судан, както и палестинците, се притесняват, че обстановката в страната им се трансформира в тирания. Поне 6 от 10 алжирци и четирима от 10 суданци считат, че последните избори не са били свободни и почтени. Освен това в Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис, както и измежду палестинците, над половината (18- до 29-годишна възраст) споделят, че желаят да емигрират. Това е нарастване с 10 пункта по отношение на 2016 година Над 40% от алжирците, суданците и тунизийците и 38% от иракчаните, мароканците и йеменците споделят, че биха си тръгнали, без да имат публични документи.
НАГЛАСИ
В 91% от тези страни болшинствата споделят, че на дамите би трябвало да се разреши да са държавни ръководители, само че въпреки всичко е еднакъв делът и на тези, смятащи, че мъжете са по-добри политически водачи. Най-приемлива е концепцията за президент или министър председател жена в Ливан, Мароко и Тунис, минимум допустима в Судан. Само в Алжир сходно изказване се поддържа от по-малко от 50% от респондентите. Хомосексуалността се оказа по-деликатен въпрос - едвам 5% от респондентите в Западния бряг са споделили, че я одобряват, при 6% в Ливан и 7% в Ирак, Йордания и Тунис. Най-толерантни се оказват алжирските респонденти - 26% споделят, че нямат проблеми с хомосексуалността. В седем страни (Алжир, Йордания, Ливан, Мароко, Судан и Тунис и измежду палестинците) повече респонденти считат убийствата за запазване на достойнството за по-приемливи от това човек да бъде гей. Дори в Алжир, въпреки 26% да одобряват хомосексуалността, 27 на 100 споделят, че такива убийства са допустими.
Едва 12% от жителите им имат позитивни възгледи за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, а 28 на 100 имат такива за съветския му сътрудник Владимир Путин. Според изследването най-вече благосклонности печели турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган (51%), не престават създателите. Поне 60 на 100 от респондентите в 8 от 11 страни считат, че насилието против Америка е логически отговор след намесата на Съединени американски щати в района. В Ливан, измежду палестинците и в Йемен делът на далите отговор по този метод е максимален - и в трите случая надвишава 75 на 100.
Повод за безпокойствие е и политическата обстановка в огромна част от страните. Жителите на Алжир, Ирак, Йордания, Либия и Судан, както и палестинците, се притесняват, че обстановката в страната им се трансформира в тирания. Поне 6 от 10 алжирци и четирима от 10 суданци считат, че последните избори не са били свободни и почтени. Освен това в Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис, както и измежду палестинците, над половината (18- до 29-годишна възраст) споделят, че желаят да емигрират. Това е нарастване с 10 пункта по отношение на 2016 година Над 40% от алжирците, суданците и тунизийците и 38% от иракчаните, мароканците и йеменците споделят, че биха си тръгнали, без да имат публични документи.
НАГЛАСИ
В 91% от тези страни болшинствата споделят, че на дамите би трябвало да се разреши да са държавни ръководители, само че въпреки всичко е еднакъв делът и на тези, смятащи, че мъжете са по-добри политически водачи. Най-приемлива е концепцията за президент или министър председател жена в Ливан, Мароко и Тунис, минимум допустима в Судан. Само в Алжир сходно изказване се поддържа от по-малко от 50% от респондентите. Хомосексуалността се оказа по-деликатен въпрос - едвам 5% от респондентите в Западния бряг са споделили, че я одобряват, при 6% в Ливан и 7% в Ирак, Йордания и Тунис. Най-толерантни се оказват алжирските респонденти - 26% споделят, че нямат проблеми с хомосексуалността. В седем страни (Алжир, Йордания, Ливан, Мароко, Судан и Тунис и измежду палестинците) повече респонденти считат убийствата за запазване на достойнството за по-приемливи от това човек да бъде гей. Дори в Алжир, въпреки 26% да одобряват хомосексуалността, 27 на 100 споделят, че такива убийства са допустими.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ